Баща ви напуска семейството си, когато сте едва на 8 месеца. Трудно ли ви беше?

- Оцелях. Бях много близка с майка ми. Подкрепяхме се взаимно. После тя се омъжи повторно и заживяхме в Измир. Майка ми беше интериорен дизайнер, но имахме финансови затруднения. Нямах пари, с които да платя кандидатстудентските си курсовете. Тъй като бях отлична ученичка, мой учител ми помогна да се подготвя за изпита.

През ученическите ви години чувствахме ли липсата на баща?

- Невъзможно е да чувствате липса и да страдате по нещо, което никога не сте имали. Аз не го познавах, затова и нищо не изпитвах към него.

Отсъствието на баща ви отрази ли се по някакъв начин на живота ви?

- Ако няма мъж в семейството, хората ви гледат по различен начин. Смятат, че сте много по-достъпни. Затова винаги трябваше да бъда предпазлива и да се защитавам.

Трудно ли е да бъдеш жена в Турция?

- Да. Израснах с леля, баба и майка. Нямаше мъже около нас.

След като станахте известна баща ви даде интервю. Каза, че майка ви не му е позволявала да се среща с вас.

- Това не е вярно. Той знаеше къде живея и в кое училище уча.

На какво ви научи майка ви?

- Да бъда по-практична и силна, добросъвестна. Разбрах, че не трябва да се притеснявам за глупави неща. Важното е да сме здрави, а всичко останало само ще дойде.

Винаги ли сте искали да станете актриса?

- Не. Докато изучавах туризъм, през лятото работех в хотели. Това е много тежка професия за жена. Там доминират мъжете. Изисква се доста време, за да постигнеш нещо. Може би нямах нужната енергия и търпение. Желаех да видя резултати от труда си на момента. След като се дипломирах, реших да потърся нещо ново за реализация. Трябваше да си намеря работя възможно най-скоро, защото бях останала без средства. Нямах пари дори за автобуса до Истанбул. В деня, в който пристигнах, стоях до небостъргачите в Маслак и плаках много. Първоначално приятели ме приютиха. Започнах работа във фирма за дигитална реклама и тогава реших да се регистрирам и в агенция за модели. Никога не съм възнамерявала да използвам красотата си, нито съм разчитала на нея. В крайна сметка тя е краткотрайна.

Как ви предложиха ролята на Аслъ в „Мечтатели“?

- Бях изправена пред дилема. В същия ден, в който се провеждаше кастинът, трябваше да участвам в реклама. Разбрах, че поредицата ще се снима в Измир и пресметнах, че ще мога да спестя достатъчно пари, за да си наема жилище там. Играх в сериала пет години. Първоначално изпаднах в депресия и имах психологически проблеми. Посещавах психолог. Когато ме срещаха на улицата, почитателите на „Мечтатели“ се обръщаха към мен с Аслъ, а не със собственото ми име. Започнах да се замислям коя съм аз в действителност.

Имаше период, в който „Великолепният век“ беше доста критикуван, заради дълбоките деколтета на роклите. Тези нападки притесняваха ли ви?

- Понякога. Ние живеем в Турция и тук промените настъпват по-бавно. Необходимо е да се спазват традициите на страната. Разбира се, ние никога няма да се държим толкова свободно, както е в САЩ например. Не трябва да обиждаме никого, но не бива и да сме толкова слепи.

Вярвате ли, че актьорството е вашето призвание?

- Като дете исках да стана ветеринарен лекар. Оттогава плановете и желанията ми се промениха много пъти. Но когато поумнях и се сблъсках с трудностите в живота, си поставих цел и реших да се развивам като актриса. Дадоха ми шанс и си помислих, че ще е глупаво, ако не се възползвам от него.

За какво мечтаете в професионален план?

- Искам да се снимам в кино филм. Прочетох много сценарии, но снимките все не бяха в подходящия за мен момент. Или бях току-що родила, или бременна, или имах други належащи ангажименти. Желая да играя във филм, който ще ми донесе удовлетворение по-късно, когато го гледам.

Външно създавате впечатление на „сладко момиче“. Това ли е вашият имидж?

- Това е физиологична особеност. Лицето ми има детско изражение.

Знаем, че обичате да правите десерти…

- Съвършено вярно. Харесва ми да приготвям различни сладкиши, торти, кейкове. Щастлива съм, когато семейството ми яде това, което съм направила. Иска ми се да превърна това хоби в професия. Мечтая да отворя малко кафене или сладкарница.