На сцената сте повече от четири десетилетия, но винаги сте сред първите актьори, които пристигат в театъра…

- Театърът е вторият ми дом. Зад кулисите имаме помещения, в които се гримираме, обличаме костюмите, говорим си. Много ми харесва обстановката и настроението зад кулисите. Не съм от актьорите, които идват пет минути преди представлението. Нито един театрален актьор не пристига твърде късно, защото е неприятно за останалите. Тръгваме рано от вкъщи, за да избегнем трафика. В държавните и градски театри трябва да сме на разположение един час преди представлението. Ако закъснеем, ни глобяват. По този начин, ако имаме лични проблеми, разполагаме с време да се отърсим от тях и да се подготвим за работа. Отсреща има кафене, пием чай, после минаваме покрай сладкарницата, за да хапнем нещо сладичко. И така неусетно минаха четири десетилетия…

Какво е мнението ви за пиесите и филмите, които излизат на голям екран?

- Хубаво е, че театърът набира скорост. Понякога се появяват и добри сценарии за киното, предимно комедийни. Киното все още търси своя стил. Турското кино няма стил.

Стилът не се ли определя от интереса?

- Така е. Ако мафиотските и исторически сериали ми допаднат, приемам да се снимам. Има сполучливи сценарии, но не са много. Ще ми се, когато видим кадър от филм, да кажем: „О, това е турско кино“. Така, както можем веднага да разпознаем иранските или френските филми, те имат стил. При нас няма такъв.

Знаем, че обичате да разговаряте с хора, а конете и колите са вашата страст…

- Колата е моят офис. Оттам се обаждам по телефона, размишлявам, разрешавам проблеми, слушам музика.

Какво имате в багажника?

- Спален чувал, надуваем матрак, палатка, въже за теглене, ботуши, хладилник, маса, стол.

При толкова добре оборудвана кола понякога не сте ли искали да избягате нанякъде…

- Още не съм успял, но всичко е готово.

Отивате в планината, разпъвате палатката, пълен релакс…

- Планинар съм от 1974 година. Аз съм планински водач на Улудаа. Водих курсове за планински водачи за деца и възрастни, но вече нямам време. Мъжете, с които някога обхождах планината, се събират всеки петък и отиват в Улудаа на палатков лагер за уикенда. Познавам тази планина като пръстите на ръцете си.

Ами конете?

- Харесвам конете. Посещавах манежа на спортния клуб по конен спорт в Бурса. Там яздих. Аз съм момче от село, син на учител. Израснах в селата край Бурса. Майка ми е от село Гюлюмбе, а баща ми от Байър. Животът ми на село беше прекрасен. Няма човек, който да е падал от магаре повече от мен. Пасяхме овце, кози, крави… Тогава имаше много животни. Сега, ако отидете, няма да видите и една крава.

Как минаваха дните ви на село?

- Седмици наред варяхме захарно цвекло, за да извлечем меласа. Сега всичко се пазарува от магазина. В моето детство купувахме само керосин, захар и сол. Когато ме приеха в университета, нямахме пари, но имахме храна…

Помага ли ви природата да се избавите от безпокойството?

- Природата действа успокояващо. Когато работиш със земята, стресът намалява, а отидеш ли сутрин в гората и чуеш песента на славея, напрежението изчезва.