Първо искам да ви поздравя. Как се чувствате след сватбата? 
Йозге Гюрел: Благодаря. Всичко е чудесно. Чувството е като след много хубав уикенд да се завърнеш към ежедневието, но емоциите от изживяването все още да са живи. Подготовката за сватбата ми подейства релаксиращо. Сега чета сценарии, липсва ми обичайният ритъм на живот.
Серкан Чайоолу: Благодаря, всичко е прекрасно. Хората вярват, че след сватбата ще бъдат уморени и ще имат нужда от почивка. Но за мен целият сватбен процес беше като празник. Сега започнах снимки и това е добра мотивация за мен.

Вие сте щастливи заедно от много години, но нека ви върна към момента, в който всичко започна. Какво си помислихте един за друг, когато се срещнахте за първи път? 
Йозге Гюрел: Първата ми мисъл беше как да постигна разбирателство с този човек. Запознахме се на първата репетиция за четене. Струваше ми се, че няма нищо общо между нас и дори нямаше изгледи да бъдем приятели. След това му предложих да пием кафе и да поговорим. С времето се сближихме, станахме приятели, а после... какъв беше въпросът?
Серкан Чайоолу: Разбира се, никога не съм предполагал, че ще се влюбя в своя партньорка. Когато започнах работа на снимачната площадка и опознах по-добре Йозге, осъзнах, че искам да прекарвам повече време с нея, а ние бяхме заедно по 15 часа на ден. Не разбрах как се увлякох и влюбих.

Бихте ли се описали един друг с няколко изречения?
Йозге Гюрел: Не мога да опиша Серкан, но мога да кажа какво чувствам, когато съм с него. Да си със Серкан е като да вървиш вечер по път, който води към морето в екзотична страна. Слънцето още не е залязло, духа лек ветрец, необяснима радост, чудна лекота, състояние на нервност ... Става ми леко на сърцето, когато съм с него. Мисля, че това е правилната фраза.
Серкан Чайоолу: Тя не може да спи през нощта, сутрин се събужда нещастна като дете. Обича да гледа филми на ужасите с полузатворени очи, а през нощта от страх включва всички лампи в къщата. Йозге не обича рутината, отегчава се, когато трябва да планира нещо. Накратко тя е пълна моя противоположност. Но после забелязваш, след като е изпила първото си кафе, че нямаш време да поддържаш нейния ритъм. Тя решава всичко невероятно бързо, просто мигновено, в последната минута. Организира се така, сякаш ще подреди света, ако й позволят. С други думи, това не може да се обясни в няколко изречения. Йозге често мисли не за себе си, а за другите. Опитва се да направи близките си щастливи. Научаваш много само като я гледаш.

Защо избрахте Италия за място на вашата сватба? 
Йозге Гюрел: Преди да започнем подготовката се замислихме какво обичаме най-много в този живот. И двамата харесваме празненствата. Нашите приятели, семейства и пътувания също бяха добавени към списъка. Закритите помещения, струпването на хора, мащабните организации не са за нас. Казахме си, нека заминем с любимите си хора и да изживеем момента. Искахме да е като ваканция. Колебаехме се между Италия и Шотландия, но понеже Италия ни събра и има специално място в сърцата ни, избрахме нея.
Серкан Чайоолу: Бяхме сигурни, че искаме малка и интимна сватба. Разбира се, имаше няколко алтернативи за местоположението, но когато за първи път видяхме това място, знаехме, че нашата сватба ще бъде тук.

Верона е толкова очарователна. Опишете какво е усещането да се ожените там? 
Йозге Гюрел: Когато за първи път посетихме Верона, бяхме поразени от нейната атмосфера. Гостите ни започнаха да пристигат към 15:00 часа и бяхме заедно до следващата сутрин. Беше като в сън, прегръщахме се и си казвахме колко се радваме, че сме тук.
Серкан Чайоолу: Верона е магическо място, но не по-малко важна е историята на града. Всички знаем, че това е градът на Ромео и Жулиета, но той е и един от най-важните оперни и музикални центрове в Европа. Харесахме тази класическа италианска архитектура и приятелското отношение.

Какво почувствахте, когато за първи път видяхте Йозге в булчинска рокля? 
Серкан Чайоолу: Мислех си, че съм очарован, когато я видях в булчинска рокля на бракосъчетанието ни в Германия, но се оказа, че е просто трейлър. Шегата настрана, всъщност най-много харесвам Йозге по пижама, но когато я видях в булчинска рокля, дъхът ми секна за няколко секунди. Беше като сцена на забавен каданс.

Как ви предложи брак? 
Йозге Гюрел: Ще разкрия един малък детайл, останалите подробности ще оставим за себе си. Имах изключително мазна маска на косата, огромни ръкавици на ръцете и си мислех, че Серкан, тайно от мен, яде сладолед в кухнята, така че отидох там, за да го разоблича...
Серкан Чайоолу: Не искам да добавям нищо към казаното от Йозге.

Като двойка, която е заедно от седем години, какво е най-важно за вас в една връзка?
Йозге Гюрел: Всяка е различна. Но ако говоря за собствената си дълга връзка, това е възможността да се променям. Никой от нас не може да остане същият човек, какъвто е бил в началото. Дори се страхувам само като си представя, че мога да съм същата, каквато съм била миналата година. Непрекъснато се усъвършенстваме, учим, трупаме опит. В една връзка най-важното е да не се отдалечавате един от друг.
Серкан Чайоолу: И двамата имаме индивидуални и общи мечти и цели. Опитваме се да ги сбъднем още от самото начало на нашата връзка. Харесва ни да обменяме опит, да се подкрепяме взаимно, когато е необходимо, и да се наслаждаваме заедно на щастието.

Как мина сватбеният ви ден? Кои са най-незабравимите моменти? 
Серкан Чайоолу: Като цяло бяхме много развълнувани. Спомням си, че се опитвах да държа всичко под контрол дори сутринта, в деня на сватбата, за да не се обърка нещо. С пристигането на първите гости се отказах и взех правилното решение. Това беше сватба, която надхвърляше това, което си представяхме и всеки момент беше изпълнен с удоволствие. В момента, в който с майка ми стигнахме до мястото на церемонията и след като Йозге слезе по същото стълбище, чух как сърцето ми бие.

Правите ли си взаимно незабравими изненади? 
Йозге Гюрел: Обичам изненадите. Винаги съм готова за действие. Но при мен нещата не минават гладко, все казвам нещо и накрая ме хващат. По този въпрос Серкан е истински експерт.
Серкан Чайоолу: Мога само да кажа, че умея да мълча и да не се разкривам. Най-голямата ми мотивация е да видя щастието в очите й.

Какво обичате да правите заедно? 
Йозге Гюрел: Мога да отговоря на този въпрос така, както е в момента. Понякога в живота всички сме погълнати от твърде много отговорности и се случва да загубим пътя си. Затова се стараем да се поддържаме и подкрепяме. Докато вървим напред и трупаме опит, не трябва да забравяме нашата основна цел - всичко минава с времето и не нещата, които купуваме, остават с нас, а приключенията, които изживяваме и спомените, над които после се смеем.
Серкан Чайоолу: Опитваме се да се наслаждаваме на всичко, което правим. Всъщност събираме спомени, без да го осъзнаваме. И това е толкова ценно след това.

Коя е най-голямата мечта, която желаете да осъществите заедно? 
Йозге Гюрел: Околосветско пътешествие с яхта, очаквам го с нетърпение. Мечтаем да видим доста места и да прекараме повече време на път.
Серкан Чайоолу: Така е, искаме да обиколим света.

Какво интересува най-много вашите последователи в социалните мрежи? 
Йозге Гюрел: Мисля, че ежедневието ни. Те желаят да ни опознаят по-добре, което е разбираемо. Хубаво е, че се стремят да опознаят нас, а не това, което виждат по телевизията.
Серкан Чайоолу: Сигурен съм, че се интересуват от всичко.

Какви са предимствата на брака? 
Йозге Гюрел: Не виждам никаква разлика между статута ни на несемейна двойка и сега.
Серкан Чайоолу: Всичко все още е ново за нас, но когато за първи път казах „съпруга“ на летището по време на паспортната проверка, леко срамежливите усмивки на лицата ни, ме направиха много щастлив.

Как минаха подготовките за сватбите в Германия и Италия? Изморително ли беше?
Йозге Гюрел: Семейството и роднините на Серкан живеят в Германия. Там подписахме и имахме семейна вечеря. Така че нямаше организация, бяхме ангажирани със семействата и приятелите си и беше по-скоро приятно, отколкото изтощително. За подготовката в Италия се доверихме на професионална фирма. Разбира се, изискваха се допълнителни усилия, но беше важно да не се превърне в мъчение. Обърнахме внимание на това от самото начало. Понякога се оказва, че хората са толкова уморени преди собствената си сватба, че не желаят повече да бъдат обезпокоявани.
Серкан Чайоолу: Искахме да бъдем специални и да създаваме спомени. Наистина зависи колко грижи полагате по време на подготовката. Да, не беше лесен процес, но днес бих предпочел да следвам същия път.

Какъв беше акцентът на сватбата? 
Йозге Гюрел: Простота и простор. Така или иначе бяхме на естествено очарователно място. Не искахме да добавяме твърде много декорации и цветя. Избрахме цитрусови и бели цветове в умерени количества. Използвахме ретро бели столове и сервизи за хранене.
Серкан Чайоолу: Според мен, а и според гостите, храната беше страхотна. Имаше голяма и специална градина. Използвахме различни зони на градината за различни моменти от сватбата. Беше специално преживяване за всички нас.

Коя беше първата песен, на която танцувахте? 
Йозге Гюрел: „Любов“ на Нат Кинг Кол.

Възможно ли е да се съхрани любовта и вълнението във връзката, както в първите дни? 
Йозге Гюрел: Не знам дали е необходимо да се полагат такива усилия. Може би е по-добре да оставим връзката да се превърне в нещо по-добро от първия ден. Безкрайното планиране и контрол в отношенията не са за мен. Желанието да запазим вълнението и емоциите като първия ден е като мания, която унищожава връзката. Хората, които имат връзка изживяват както добри, така и лоши дни. Мисля, че твърде многото усилия са скрит натиск и той се отнася за всички човешки взаимоотношения.

Коя е любимата ви черта в Серкан? 
Йозге Гюрел: Умее да остане себе си и запази спокойствие при всякакви обстоятелства.

Какво най-много харесвате в Йозге? 
Серкан Чайоолу: Йозге се чувства комфортно с чувствата си и ги изживява истински. Тя може да улавя детайлите, които повечето от нас пропускат и да им се наслаждава.

Обобщете отношенията си с няколко думи? 
Йозге Гюрел: Ние сме двама души, които избраха да изживеят заедно живота си.

Какви са предимствата и недостатъците на съвместния живот с колега? 
Йозге Гюрел: Не виждам никакви минуси. Това е много изгодна ситуация. Ние сме отворени към мнението на другия по всички въпроси, свързани с нашата работа, но не се намесваме в решенията си. Случва се да се критикуваме взаимно и в такава ситуация това е страхотен шанс, тъй като можем да се доверим на другия.