Какво правите, когато желаете да промените нещо в живота си? Взимате трудни решения или предпочитате да вървите по сигурни пътеки?

- Винаги съм избирала трудните пътища. Обичам борбата и успеха, който получавам в края на битката. Когато бях на 18 години, ме приеха в анкарски университет, но семейството ми не позволи да замина. След това взех изпита по актьорско майсторство и той се превърна в повратна точка в живота ми. Ако това не се беше случило, нямаше да стана актриса.

В кой университет ви бяха приели?

- Приеха ме във филологическия факултет. Щях да изучавам английски език в Билкент Университет. Отговорих правилно на 73 въпроса от общо 75, но родителите ми не позволиха да отида в Анкара. През тази една година докато чаках датите за новите изпити, реших да се отдам на хобитата си и да пробвам нови неща. Озовах се в театъра и веднага разбрах с какво желая да се занимавам.

Разкажете повече за близките си? 

- Родена съм в Истанбул, също като баща ми. Майка ми е от Ризе. Имам по-малък брат. Семейството ми е от средна класа.

Срещнахте ли подкрепа при избора на професия?

- Не, всички бяха против. Получавам подкрепа от майка ми едва от няколко години. Тя винаги си е представяла, че ще бъда домакиня или жена с установено работно време от 9 до 18 часа.

Има ли актьори, с които бихте искали да играете?

Има приятели, с които бих желала да работя. Например Зеррин Текиндор. Тя е прекрасна актриса.

Амбициозна ли сте?

- Като млада бях по-амбициозна, по-ревнива, по-страстна. Промених се, когато станах майка, улегнах. Начинът на живот оформя личността. Искам да правя всичко по правилния начин. Разбрах, че ако не вървя по пътя, който желая, трябва да тръгна по друг. Моят най-голям приоритет е да бъда добър човек. Следват майчинството и актьорството.

Към какво изпитвате нетърпимост?

- Лъжите, грубостта, трафикът, към хората, които не се подчиняват на правилата и вършат некачествено работата си.

Как избирате проектите, в които да участвате?

- Ако е сериал, проучвам сценария, както и ролята, разбира се, дали е подходяща за мен. Интересувам се кой е режисьорът, с кои колеги ще играя, на кой канал ще се излъчва. Понякога всичко е перфектно, но поредицата пада от екран заради нисък рейтинг.

Как виждате града като жена, която е осмо поколение истанбулка?

- Мразя задръстванията. Ако ги нямаше трафика и тълпите, Истанбул щеше да е един от най-красивите градове в света. Обичам Истанбул, горда съм, че съм родена в него, но искам да избягам. Откакто живея самостоятелно, жилищата ми винаги имат изглед към морето. Обожавам Босфора и Нишанташъ. Харесва ми динамиката на Истанбул, да посещавам кафенета и малки бутици…

Знаем, че се интересувате от готварство…

- Да, много обичам да готвя. Майка ми беше работеща жена, често я отменях, тъй като баща ми дълго беше безработен. На 17 години започнах да изпробвам различни рецепти. По онова време си мислех, че майка ми е отлична готвачка, но установих, че не е съвсем така. Експериментирах с чуждестранни рецепти. Аз съм вегетарианка и не се научих да приготвям месо. В менюто ми присъстват само зеленчуци и зърнени храни. Пазарувам от фермите и не посещавам често пазарите. Вкъщи правя млечни продукти като сирене, кефир, кисело мляко. Мога да говоря с часове за храна. Обичам да си хапвам, да готвя и да споделям знанията си по готварство.