Как се присъединихте към екипа на „Черна птица“? Разкажете ни за вашата героиня и как се подготвихте за ролята?

- Кумру е много енергична и нетърпелива. Иска възможно най-скоро да разреши 20-годишен случай. Опитах се да поддържам нейния ритъм. Бях силно развълнувана, когато ми дадоха сценария, за да го прочета. Бурджу Гьоргюн Топташ и Йозлем Йълмаз са две блестящи сценаристки и от все сърце желаех да изиграя персонажа на Кумру. Направихме пробни снимки и една вечер получих обаждане, с което ме уведомиха, че ролята е моя. Бях много щастлива. Веднага щом разбрах, че Кумру е принципен журналист, започнах да чета книги, свързани с журналистиката. Гледах филми, в които има персонажи на жени журналисти, като лентата на Жулиет Бинош „Хиляда пъти лека нощ“. Опитах се също да разбера какви са емоционалните последици за семейството на Кумру. Имам брат и се опитах да си представя как бих се почувствала, ако ме разделят с него.

С какви впечатления останахте от снимачната площадка? Срещнахте ли подкрепа в лицето на опитни актьори като Сеттар Танръйоен (Дервиш) и Хатидже Аслан (Мерием)?

- Във всички сериали, в които съм участвала досега, изпитвах огромно удоволствие от снимачния процес, но за първи път попаднах на място, на което целият екип работи в пълна хармония. Беше весело, забавлявахме се. Прекарвах повечето време с Хатидже Аслан, тъй като имахме доста общи сцени. Tя ме съветваше и насочваше по време на почивките, което значително подобри играта ми. Отивах право при нея, когато изпитвах затруднение. Ако беше студено, тя ме намяташе с нещо, предлагаше ми плодове, които носеше със себе си. Двете се забавлявахме невероятно много.

Завършили сте спортния факултет на Еге Университет, а днес сте актриса. Кой ви откри?

- Никой не ме е открил. Спортувам от малка и благодарение на спорта се научих на дисциплина. Имах всестранни интереси. Когато не бях на тренировки, рисувах. Пред мен се очертаваше обещаваща кариера на спортистка или художничка, но желанието ми да бъда актриса, надделя. Избрах да уча в Измир, за да продължа спортното си развитие. Докато следвах, направих първите си стъпки в медийния бранш, благодарение на Университетска Телевизия Еге. Там добих ясна представа какво всъщност представлява актьорското майсторство. Избягвах да заставам пред камерата, преди да се убедя, че наистина съм талантлива. Първо се снимах в няколко реклами и после дебютирах в сериал.

Кой е повратният момент в живота ви?

- Изборът на Измир за университетското ми образование. В свободен град като Измир в продължение на четири години научих много нови неща. Всички, с които се запознах в Измир, всеки един приятел и преподавател от града, ми помогнаха да се развия професионално. Срещата ми с тези хора беше повратна точка за мен.

Ако не бяхте станали актриса, каква професия щяхте да изберете?

- Щях да бъда художничка. Все още рисувам и продължавам да се обучавам както у нас, така и в чужбина. Също така обичам да преподавам. Вярвам, че мога да бъда добър учител.

Какъв съвет бихте дали на младежите, които искат да бъдат актьори?

- Аз едва сега започвам кариерата си, но от собствен опит мога да дам няколко съвета. Актьорството е една от редките професии, която можете да практикувате цял живот, затова недейте да бързате. Както във всяка сфера и тук е нужно непрекъснато да се развивате и усъвършенствате – да четете книги, да следите световните сценични изкуства, новите театрални постановки и филми.

Родена сте в малък град. Лесно ли свикнахте с живота в Истанбул.

- Чорлу не е далеч от Истанбул. Идвах на различни събития или да гледам големи състезания. Прекарвах доста време в града. Никога не съм изпитвала копнеж по големия град. Семейството ми живееше в Европа и прекарвах в чужбина месеци наред. Вярвам, че за всичко си има време. Моето време дойде и Истанбул ме повика. Той лесно свикна с мен, а аз с него.

Мечтаете ли да играете в театъра?

- Да играя в театъра е най-голямото ми желание, но и моят най-голям страх. Искам да се изявя при първа възможност.