На много млада възраст изиграхте амбициозни роли. Изплаши ли ви славата?

Сера: Това, от което се страхувам, е конкуренцията в бранша, амбицията и борбата за надмощие сред актьорите. Невъзможно е да очаквате честност и искреност.

Бахар: Не ми харесва отношението на хората, които срещам навън. Не желая работата ми да ме прави известна и да гледат на мен като на знаменитост. Искам да бъда актриса, а не феномен или модел за подражание. Опитвам се да изградя кариера и да се развивам професионално.

Как Джерен промени отношението на зрителите към вас? Няколко пъти избухнахте в социалните мрежи. Какво се случи?

Бахар: Да, досега винаги съм играла положителни образи. Джерен е първата ми отрицателна роля. Срещнах много агресия от страна на хората. Обиждаха ме, само защото пресъздавах въображаема героиня в поредица. Исках да изкрещя: „Аз съм Бахар, а не Джерен. Излезте от телевизионната кутия и се върнете в реалния живот“. Един ден чашата преля. Бях в магазина, когато до мен се приближи жена, хвана ме за ръката и извика: „Ти си златотърсачка!“. Касиерката помисли, че съм откраднала нещо от магазина. Не издържах на психологическия натиск.

„Безмилостен град“ разказва историята на семейство от Антакия. Вие идвате от Анкара. Как бихте описали Истанбул?

Бахар: В Истанбул както щастието, така и болката са красиви. Макар трафикът да ме разплаква, когато отида на почивка, само след два дни искам да се върна в Истанбул. Липсва ми въздухът, миризмата. Харесва ми всяко лице на Истанбул.

Сера: За мен Истанбул означава отговорност, динамика и спокойствие.

Колко безмилостен е Истанбул към вас?

Бахар: Истанбул е доста тежък, дори жесток към тези, които идват от друго място. Градът е твърде пренаселен и голям. Аз съм от Анкара. Дойдох в Истанбул на 12 години. Когато заживяхме тук, казвах на майка си: „Тук има много хора.  Ако един ден не успея да те намеря?“. Страхувах се да не се изгубя.

Сера: Не мисля, че Истанбул е виновен за нещо, всичко е свързано с хората.

Коя е най-голямата агресия, която сте виждали в Истанбул?

Сера: Проблемът е в самосъзнанието на хората. Тук са свикнали да остават равнодушни, дори когато правят нещо нередно. И щом реагираш, заемат агресивна или защитна позиция, сякаш не са направили нищо лошо. Да кажем, че вървиш по улицата и мъж те гледа похотливо. Когато го погледнеш, сякаш казваш: „Какво искаш?“, е много вероятно да се обърне към теб и да ти каже: „Какво ме гледаш?“. Това дебелоочие води след себе си цялата жестокост.

Трудно ли е за жените да живеят в Истанбул?

Сера: Обществото ни налага определени модели и ние се научаваме да се самоцензурираме. Опитвам се да премахна от живота си нормите, които ми налага обществото. Мечтая за свят, в който жените няма се страхуват да се прибират късно вкъщи и да премислят по пет пъти преди да облекат някоя дреха. Искам хората да ни гледат с любов, а не с осъдителни очи.

Любовта е в основата на поредицата. Как бихте я описали?

Сера: Любовта е най-силната емоция. Тя може да изключи здравия ти разум и да те отведе до дъното или до върха.

Бахар: За мен любовта е чувство, което изостря усещанията и сетивата ти. Когато съм влюбена, съм напълно искрена и изживявам бурно любовта си. Казват: „Не поставяйте любовта в центъра на живота си“, но аз го правя. Харесва ми и болката. Това е толкова красива болка и когато съм наранена, обичам да казвам: „Страдам от любов“.

Флиртувате ли?

Бахар: Обикновено не флиртувам. Особено когато имам връзка, живея напълно обсебена от човека до мен. Дори и след раздялата изживявам вътрешно любовта и не виждам никого около себе си.

Героинята на Бахар използва любовта, за да постигне това, което желае. Вие бихте ли го направили?

Бахар: Никога не бих била лицемерна с човека до себе си.

Сера: Не е нужно да обяснявам очевидното. Подобно нещо няма как да ми се случи.

Знаем, че често се заражда любов на снимачната площадка. Изпитвахте ли чувства към партньора си?

Бахар: Тези неща са силно преувеличени.

В какво семейство израснахте?

Бахар: Аз съм от Анкара. Имам брат. Майка ми също е в телевизионния бранш. Тя е дизайнер на костюми. Баща ми не работеше. Финансовото състояние на дядо ми беше добро и той се грижеше за нас. Възпита ме като момче. Имах само коли и пистолети.

Как бихте описали отношенията помежду си извън снимачната площадка?

Бахар: Може би защото Сера е от Анкара, за първи път изпитвам такава любов към някого. Често я дразня, критикувам я, но знам, че тя не ми се сърди. Сера е спокойна и зряла. Надявам се, че това приятелство няма да приключи с финала на сериала.

Сера: С Бахар сме на една възраст, но я чувствам като по-малка сестра, която трябва да защитавам.