Имате забележителна кариера. Започвате изявите си на театрална сцена и продължавате с участия в кино и телевизионни проекти. Каква е равносметката до момента?

- Театърът винаги е бил моят приоритет. Киното и телевизията ми позволиха да достигна до по-широка аудитория, което ме прави истински щастлива. Мисля, че най-удовлетворена от работата си се чувствах, докато играех във Ван.

В „Стая 309“ интерпретирахте много забавен персонаж. След финала с няколко от актьорите продължихте съвместната си дейност и в „Свободен дух“. Там пресъздадохте образа на Мевкибе, който е доста различен от предходния…

- В „Стая 309“ играх с доказали майстори в комедийното изкуство като Суат Сунгур, Сумру Явруджук, Севинч Ербулак, Бейти Енгин, Джихан Ерджан. Нека ви разкрия една тайна. Някои от реакциите и жестовете, които показах в образа на Йълдъз, заимствах от реално съществуващи хора, мои познати. Именно затова много се забавлявах с този персонаж. За ролята на Мевкибе в „Свободен дух“ получих вдъхновение от сърдечните и искрени жени, сред които премина детството ми в Измир. Взаимоотношенията в квартала, в който израснах, бяха много подобни на тези в сериала.

Как избирате проектите си?

- На първо място гледам дали сценарият по някакъв начин не оскърбява човешкото достойнство и ценности, дали е съдържателен и разбира се, образът трябва да ме развълнува.

Какъв беше животът ви в Измир?

- Израснах в квартал, в който всички съседи се познават, а взаимоотношенията са искрени и топли. Леля Хаят ще ти даде геврек, ако си гладен и вода, ако си жаден. Ако ти се хапва халва, отиваш в къщата на леля Бедрие…

Разкажете ни за семейството си?

- Майка ми беше домакиня, а баща ми имаше фирма за електро услуги. Имам брат, който е по-голям от мен със седемнайсет години и сестра по-голяма с четиринайсет. За родителите ми все още съм малкото им момиченце.

Защо имате толкова голяма възрастова разлика?

- Като млади родителите ми са имали финансови затруднения. После, когато брат ми и сестра ми пораснали, баща ми казал: „Нека има дете, което да тича в къщата, на което да се радваме, толкова ми липсва това“. И така съм се родила аз. Името ми е Йозлем (копнеж), заради копнежа на баща ми по това дете.

Вашите родителите одобриха ли избора ви на професия?

- Не, особено баща ми, беше категорично против. Той желаеше да стана лекар, но аз никога не съм искала да се развивам в тази област. Математиката не ми се отдаваше, от химия и физика нищо не разбирах. Цели три години имахме пререкания на тази тема. После срещнах подкрепа от страна на майка ми. Накрая и той се съгласи. Завърших театрално майсторство в Анадолски Университет в град Ескишехир.

Накъде поехте след като се дипломирахте?

- Започнах работа във Ван. Останах там 9 години, след което бях назначена в Анкара.

Как се запознахте със съпруга си?

- Той е от Измир. Беше инструктор по гмуркане, където аз взимах уроци. Бях силно впечатлена от грижата и уважението му към всяко живо същество в морето.

Какви са взаимоотношенията в семейството ви?

- Съпругът ми Халук се отнася с огромно уважение към работата ми и винаги е до мен, за да ми помогне с каквото може. И двамата обичаме животните, природата. Това е първото нещо, което ни сближи. Можем да играем като деца и да се забавляваме. Вкъщи имаме котка и куче и сме много чувствителни към бездомните животни.

Как бихте описали себе си?

- Аз съм много добър приятел. Маниакално дисциплинирана съм в работата си, опитвам се да бъда честна и справедлива. Отегчавам се бързо от всичко. Не съм особено социална. През свободното си време чета театрални постановки, спортувам, готвя, много съм добра в кухнята. Добра домакиня съм и ми харесва ми, когато домът ми е чист и подреден. Обичам домашния уют.

Имате ли мечта, която желаете да реализирате?

- Вярвам, че децата се лекуват чрез изкуство. Надявам се, че ще успея да създам място, където ще мога да правя безплатни арт терапии на деца с увреждания. Това е най-голямата ми мечта. Обичам децата и вярвам в тях.