Сериалът „Вятърничав“ бележи огромен зрителски интерес още с първите епизоди. Според вас на какво се дължи успехът на поредицата?

- Вярвам, че има три основни причини, поради които „Вятърничав“ направи блестящ дебют и спечели любовта на публиката. На първо място това е сценарият – героите, мястото, самата история. После идва ред на прекрасния актьорски състав и накрая на приказния свят, създаден от режисьорите.

Лично вас какво ви привлече към продукцията и защо приехте ролята на Хандан? Бихте ли споделили как избирате сериалите, в които да участвате?

- Отговорът на този въпрос трябва да бъде сценарият, но този път нещата се развиха по различен начин. Продуцентката Бану Акдениз, на която имам доверие и обичам, ми каза: „Заминаваме“, а аз не попитах къде. Многократно съм била свидетел колко добре се грижи за екипа си и затова дори не попитах къде ще снимаме. По-късно, когато прочетох сценария и опознах героинята си, увереността ми се увеличи. Работих усилено както с продуцента, така и с режисьора, за да представя Хандан по възможно най-добрия начин.

Има актьори, които добавят по нещо от себе си към своите герои, а други създават свой собствен персонаж. Хандан и Гюлчин имат ли сходни черти?

- Подобно на Хандан, когато става въпрос за семейството ми, няма планини и стени, които да ме спрат, за да не направя това, което мога за близките си. Аз обаче не съм толкова амбициозна. Също така Хандан е много по-женствена от мен. Аз не нося бижута, ако не се налага, не се гримирам, не обръщам внимание на дрехите, които нося. Що се отнася до живота, който водим, нямаме допирни точки. Хандан се е омъжила по любов, родила е три деца, обича и е обичана. Очакванията и проблемите ни са различни.

Снимахте в Мидят. Имахте ли някакви трудности? Как бихте описали града?

- Мидят е приказна земя. Архитектурата е различна, храната е друга, хората са по-приятелски настроени и услужливи. Намерих много нови приятели. Ще си спомням с любов времето, което прекарах в Мидят.

Играли сте в много успешни продукции като „Завинаги“, „Вятърничав“, „Poyraz Karayel“, „Ямата“, „Suskunlar“, „Çocuklar Duymasın“… Коя ваша героиня обичате най-много?

- Всички те са мои бебета (смее се). Шегата настрана, но хората са склонни да обичат това, върху което работят в момента. Отношението ми към историите и героините, които съм пресъздавала, не са сходни, тъй като те снимани през различни години и са повлияни от възрастта и опита ми. Затова не мога да направя реалистична оценка.

За вас коя е „най-незабравимата сцена“ във „Вятърничав“?

- В един от епизодите на първи сезон имаше сцена, в която Ярен и Хандан притиснаха Рейян. Това беше сцена, в която злата кралица и лошото момиче измъчваха невинната фея. Тогава сякаш друга жена излезе от мен. Останах много изненадана, че мога да изрека толкова обидни думи. От една страна като Гюлчин съжалих Рейян, но от друга се опитах да остана в образа на Хандан. Това беше много интересно преживяване за мен. Пазя незабравими спомени с екранния ми син Азат. Познавам Тансу Ташанлар от много години и го чувствам като свой брат. С него имахме доста емоционални сцени и понякога, макар да знам, че това, което заснемаме е игра, част от историята на сериала, се чувствах невероятно натъжена.

С кого се разбирахте най-добре?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Разбирах се добре с всички. Прекарвах свободното си време с повечето от колегите си. Надявам се, че приятелствата, които създадохме, ще останат.

Кой беше най-опасният за вас момент на снимачната площадка?

- Веднъж, докато тичах с токчета от втория двор към кухнята, се подхлъзнах на стълбите. Ако не беше светкавичната реакция на Сердар Йозер, със сигурност щях да си счупя нещо. Мисля, че тогава се уплаших най-много.

Най-щастливият момент?

- Много лесен въпрос. Снимахме ден преди рождения ми ден. Вече приключвахме и се сбогувахме, когато режисьорът ме помоли, да заснемем още една сцена в близък план. Точно по време на записа светлините угаснаха и всички започнаха да крещят „Честит рожден ден“ с торта в ръце. По принцип винаги разбираме, когато екипът се готви на направи изненада. Но този път не предусетих нищо, изобщо не го очаквах. Разчувствах се, очите ми се напълниха. Това беше най-прекрасния рожден ден в живота ми.

Кое беше най-тежкото изпитание на снимачната площадка?

- През втори сезон. Беше насред зимата и много студено. Заснемахме външна нощна сцена. Трябваше да тичам от долу до горния двор. Мисля, че се качвах и слизах по тези стълби поне 8 пъти, докато се заснемат сцените в близък и далечен план. Доста се затрудних, понеже не спортувам, а героинята ми Хандан беше бременна и костюмът добавяше още 5-6 килограма на корема. Цяла седмица ме боляха краката.

Имаше ли сцена, която заснехте трудно, защото избухвахте в смях?

- Да, когато Мелике имитираше Хандан и тя я хвана. Аслъ Самат се справяше толкова добре, че не можех да остана сериозна. Не знам колко пъти сцената беше изрязана зарази смеха ми. Толкова е талантлива.