Изучавате икономика в Киев, прехвърляте се в Билги Университет във факултета по радио и телевизия, а след това постъпвате в Йедитепе и записвате комуникации. Не знаете ли какво искате?

- Всичко това е заради майка ми. В гимназията играех баскетбол и мечтаех да продължа със спорта, но тя настояваше да имам диплома. Все още не съм завършил, но съм обещал да го направя.

„Аз съм красив и трябва да бъда на екран“. С тази мисъл ли започна актьорското ви приключение?

- Веднъж по-голямата сестра на настоящия ми мениджър ми каза: „Ти си красиво момче“ и ме регистрира в агенцията им. Седмица по-късно ми предложиха да се снимам в реклама и с хонорара от нея платих обучението си в Киев. После, когато се върнах в Истанбул, отидох при приятел на семейството ми, за да работя в хотела му като преводач. Но същия ден детският аниматор отсъстваше и ме помолиха да заема неговото място. Толкова много ми хареса да работя с деца, че останах две години на тази позиция. По същото време ме одобриха и за главна роля в сериал.

На какво се дължи успехът ви - на талант или външен вид?

- Атрактивният външен вид помага, но само до определен момент. Идва време, когато талантът и любовта към професията излизат на преден план. Ако вярвах, че съм постигнал всичко само с хубавото си лице, тогава щях да съм достигнал зоната на си комфорт и да съм щастлив и доволен. Но не съм! Неспокоен съм и не мога да спя през нощта.

Какво ви притеснява?

- Искам да изляза от образите, в който хората са свикнали да ме гледат. Желанието ми е покажа на какво съм способен, да работя по проект, на който ще отдам душата си. Пиша сценарий, мечтая да заснема собствен филм, да премина на друго ниво в развитието си.

Актьорите от вашето поколение интерпретират сходни персонажи. Продуцентите страхуват ли се да поемат рискове?

- Да, това е причината. Нашите герои не се различават много един от друг. Но сега интернет ни дава повече възможности. Актьорите трябва да вземат химикалката и да запишат на лист своите размишления и фантазии. Затова започнах да пиша сценарий.

Пресъздавате романтични персонажи. Приличате ли на тях?

- Да, също като тях съм романтичен мъж. Прекрасно е да си влюбен.

Как бихте описали любовта?

- Любовта е чувство, което помага на човек да преоткрие себе си.

Какво виждате, когато затворите очи и се върнете в детството си?

- Как играя с топка на улицата.

Има ли нещо, за което съжалявате?

- Не се научих да свиря на музикален инструмент.

Кои са най-големите ви страхове?

- Да остана сам. Боя се да не загубя близките си. Те са моят източник на мотивация и енергия.

Коя е най-бруталната критика, която някога сте получавали?

- Имах доста агресивен треньор по баскетбол. Каза ми, че не съм отборен играч и трябва да играя на улицата.

Продължавате ли да се занимавате с баскетбол?

- Не, тренирах, докато постъпих в университета. Баскетболът беше важна част от живота ми, исках да се развивам на професионално ниво, но направих друг избор. Все още следя първенствата, но не играя.

Кои са любимите ви режисьори?

- Роберто Бенини и Уди Алън.

А актьори?

- Морган Фрийман, Ал Пачино, Кейт Бланшет и Натали Портман.