Как се влюбихте? От пръв поглед?

Имер: Не, изобщо. Тогава учех в университета, Салих беше в по-горен курс и не ми привлече вниманието.

Салих: Да, бяхме състуденти. Запознахме се на съвместни участия и с времето станахме много близки приятели.

Как приятелството ви прерасна в любов?

Имер: Бяхме наистина добри приятели. И двамата имахме гаджета и често се събирахме в една компания. Странно е, нали? Всъщност всичко започна от една шега. Състуденти на Салих му казали, че го харесвам и ни лепнаха етикета „влюбени“. Шегата се превърна в реалност.

Салих: Да, подиграваха се с мен. Все повтаряха: „Обичаш това момиче, но не го признаваш. Където е Салих, там е и Имер“. Но ние бяхме просто близки приятели. Обаче нещо се случи докато репетирахме „Макбет“, постановката, която трябваше да представим за семестриалните изпити. Изведнъж осъзнахме, че думите, които изричаме, за нас не са само част от сценария. В този момент прехвърчаха първите искри между нас. По това време вече се бяхме разделили с половинките си и на 14 февруари бяхме без партньори. Тогава й предложих: „Хайде, да излезем, да не сме сами на празника“. На 14 февруари 2010 г. за първи път отбелязахме заедно деня на влюбените. И не беше никак лесно да обясним на нашите приятели промяната във взаимоотношенията ни. Останаха шокирани.

Какво харесвате един в друг?

Имер: Една от най-впечатляващите черти на Салих е, че той може да разработи отлична стратегия и да намери алтернатива в кризисен момент. Толкова комфортно не съм се чувствала с друг мъж.

Салих: Както каза Имер, мога да направя всичко, когато е до мен. Привлече ме със своето благородство.

Коя е най-голямата изненада, която сте правили един на друг?

Имер: Предложи ми да се омъжа за него на собствения си рожден ден. По този начин той на мен направи подарък. Честно казано не го очаквах. Бяхме се събрали в ресторант, семейството и приятели. Изведнъж извади пръстен.

Салих: Исках да получа страхотен подарък за 30-тия си рожден ден. Паднах на колене. Много се страхувах, че тя ще каже „не“. Бях подготвил красива реч, но от вълнение забравих да й предложа брак. Тя стоеше и мълчеше. Тогава мой приятел ме свали на земята като ме подкани „Задай въпроса!“.

Имер, как се присъединихте към екипа на сериала „Завинаги“?

Имер: Явих се на кастинг, одобриха ме и още на следващия ден се озовах на снимачната площадка. Всичко стана набързо.

Салих: Да, но това има предистория, разбира се. Един ден режисьорката ми каза, че предстои да влезе нов герой, Есра. Попита ме дали познавам подходяща актриса. Подхвърлих й шеговито: „Вземете жена ми, че не мога да й видя лицето от натоварените ни графици“. Разсмяхме се. Тогава тя ми каза: „Покажи ми нейна снимка“. После й се обадиха за прослушване.

Как се чувствахте заедно на снимачната площадка?

Имер: В началото бяхме много нервни, беше трудно и смешно да бъдем партньори на екран.

Салих: Аз се отдръпнах и казах: „Няма да се получи, не можем да се справим“. Имер играе предимно в театъра, а това е съвсем различно поле на изява. Но започнахме да работим усилено и успяхме да намерим общ език.