Реших да стана актьор на 8 години
Защо решихте да станете актьор? Как се насочихте към тази професия?
- За първи път излязох на сцената на 8 години. Играх в училищната пиеса „Малката черна рибка“ и тогава разбрах, че искам да бъда актьор. Всичко се случи в онзи момент и това, което направих е, че послушах гласа на сърцето си. Никой не ме е насочвал. В семейството ми няма актьори. Близките ми не се занимават с никакви изкуства, но винаги съм имал тяхната подкрепа.
Единствено от актьорството ли се интересувате или имате план Б?
- План Б звучи малко като опит за бягство, а аз нямам подобно намерение. Актьорството винаги ще бъде важна част от живота ми. С течение на времето изпитах нужда да обуздая емоциите си и да водя по-здравословен начин на живот. Разширих хоризонта си и започнах да се занимавам и с други неща, свързани с професията ми. Вече работя и като учител по актьорско майсторство. Споделям уменията си със своите ученици. В дългосрочен план искам да се изявя като режисьор и сценарист.
Кой беше любимият ви предмет в училище?
- Обичах всички. Във всеки един намирах нещо, което да ме заинтригува. Не всички раздели обаче ми допадаха. Например, обичах математиката, но мразех тригонометрията.
В кой период бихте искали да живеете?
- През 70-80-те години в Америка. По времето на Рокендрола, когато животът е бил бърз.
Ако бяхте изобретател, какво бихте искали да измислите?
- Машина на времето.
Кой е най-големият ви страх?
- Да не загубя здравето си, независимо дали психическото или физическото.
Кой е най-лошият подарък, който някога сте купували?
- Не съм разсъждавал върху това, ето защо не мога да дам конкретен отговор. Не ми харесва, когато трябва внимателно да обмислям какво да купя. Не обичам и скъпите подаръци.
Ако бяхте супер герой, каква сила бихте искали да имате?
- Като дете мечтаех да летя. С течение на времето обаче желанието ми да летя отстъпи пред силата да лекувам хората.
Какво означават за вас жените?
- На първо място жените са свободни и независими личности. Имаме равни права, но ние като мъже трябва да учим много и да взимаме пример от тях, въпреки че сме равни.