Разкажете ни накратко за себе си…

- Моята детска мечта е да бъда актриса. Част от сериала „Памуковата принцеса“ беше заснет в Мерсин. Бях последна година в гимназията, когато в училище съобщиха, че търсят деца актьори. Преподавателите ми ме насочиха и участвах в два епизода. После продуцентът искаше да играя още и да развият ролята ми, но родителите ми не се съгласиха, тъй като ми предстояха изпити за университет. Оказаха ми натиск, защото в училище винаги се справях блестящо. Казаха ми: „Имаш отлични оценки и ще те приемат във всяка една специалност. Можеш да се занимаваш с изкуство като хоби“. Така влязох в юридическия факултет на Мармара Университет и започнах да работя като асистент на Емре Кънай в частния му театър „Дуру“. По този начин започна моето театрално приключение. Наблюдавах всеки един етап от работата – костюми, декори, светлини…

Емре Кънай повлия ли ви по някакъв начин?

- Аз съм малко срамежлива. Той мислеше, че искам да стана режисьор, защото никога не казах „Нека да играя и аз“. Когато му споделих, че ще кандидатствам в консерваторията, той възкликна: „Луда ли си? Защо не ми каза по-рано. През цялото време си мислех, че ще ставаш режисьор“. Подкрепи ме безрезервно.

Изглежда лесно сте се отказали от правото?

- Дисциплината ми харесваше, но знаех, че няма да практикувам. Твърде чувствителна съм. Докато карах задължителния стаж, окончателно установих, че няма да се справя с тежки случаи като убийства или домашно насилие, измъчваха ме дори бракоразводните дела. Затова записах театрално майсторство в Анадолски Университет. Втората година продължих в Севиля по програма за обмен на студенти. Това беше най-хубавото нещо, което съм правила през живота си. Научих испански и имах възможността да се изявявам на чужд език. Занимавах се с музика и танци.

Смятате ли се за късметлийка?

- Истинският, големият шанс идва веднъж или два пъти в живота. Когато това се случи, трябва да можеш да се възползваш от него. Ето защо аз уча езици, музика, спорт. Опитвам се да бъда добра в различни области, защото според мен успехът не е случайност, той се дължи на постоянство.

Мислите ли, че красивите актьори са привилегировани?

- Представата за красота е много променлива, особено в днешно време. Мисля, че преуспяват тези, които са добри в работата си.

Как се грижите за психическото и физическото си здраве?

- Семейството ми се занимава с биоземеделие и когато имам възможност да се прибера, сея, кося, грижа се за животните, консумирам био продукти без добавки. Но щом се завърна в града, тялото ми веднага усеща разликата. Справям се единствено с редовен спорт и правилно хранене.

Интензивен спорт и правилно хранене. Това ли е вашата рецепта?

- Предполагам, че по друг начин не бих могла да се справя с натовареното си ежедневие. Освен това не харесвам зимните месеци, защото тогава спирам със спорта и здравословното хранене. Сутрин трудно се събуждам, а през деня се чувствам уморена.

С Джансел Елчин участвахте заедно в „Огнено сърце“. Кога започна любовта ви?

- По онова време непрекъснато снимахме. Когато трябваше да работи с мен, той се дразнеше… Днес се смеем и си казваме: „Може би още тогава е имало нещо между нас на подсъзнателно ниво“. След финала на поредицата не се бяхме виждали осем години. Но преди две се срещнахме случайно и се заприказвахме. И двамата играехме в постановката „Closer“ и започнахме да репетираме заедно…

Как се развиват отношенията ви? Мислите ли за брак?

- Правим заедно много неща – учим френски, пътуваме, гледаме стари филми, играем тенис, репетираме, подкрепяме се взаимно. И което е най-интересното, никога не се отегчаваме един от друг. Разбира се, когато му дойде времето, ще помислим и за брак. Но сега изживяваме най-красивите моменти и не се затормозяваме с въпроси кога и как ще го направим.