Слушам повече, отколкото да говоря

26.08.2020


Много хора следят проектите, в които участвате. Получавате награди, снимате се в реклами и сте на кориците на женски списания. Вярвали ли сте, че ще ви се случи подобно нещо?

- Мечтаех да стана актриса от дете, но не съм предполагала, че ще постигна толкова успехи, нито че ще се радвам на огромната любов, която получавам от страна на зрителите. Аз съм самоконтролираща се личност и понякога ми беше доста трудно. При постижение винаги си казвах: „Това ми е стига“.


Явно не сте амбициозна?

- Така е, не съм амбициозна, а целеустремена. Други неща ме правят много по-щастлива. 


От какво се изненадват най-силно хората, които не ви познават?

- От сдържаността ми. Аз съм жена, която таи всичко в себе си. Слушам повече, отколкото да говоря. Случвало се е да ми казват: „Как може години наред да не споделиш това“. При важни събития в живота тази ми черта създава затруднения и води до недоразумения. Затова се опитвам да се променя.


Какво ви прави щастлива?

- Искреността, любовта, честността, справедливостта, истината.


Ако светът може да ви чуе какво бихте казали?

- Докато чувствате, че сте на правилния път, не слушайте онези, които се опитват да ви поведат по грешния.


Кое е най-трудното нещо, което сте постигнали?

- Да се боря за това, което искам, независимо от обстоятелства, дори да вървя срещу себе си. Да успея в това, което вярвам без да използвам нечие име или позиция, да бъда успешна.


Какво се промени в живота ви, след като станахте известна?

- Продължавам да живея по същия начин.


Завършили сте спортния факултет на Истанбул Университет. Как се зароди интересът ви към спорта?

- От седемгодишна карам кънки. Носех ги под училищната престилка и така ходех на училище. После започнах да тренирам волейбол, а след това и баскетбол. Веднъж треньорът ми ме попита дали се интересувам от лека атлетика и продължих с бягане. В университета тренирах тенис и други спортове. Конната езда беше моята детска мечта. Казаха ми, че трябва да взема няколко урока преди да отида на снимачната площадка на „Вятърничав". Успях да взема само четири преди да замина за Мардин. Конят ми в сериала е арабски, стар състезателен кон. Малко е агресивен, но го обичам, дори, когато ме уморява.


Трудно ли е да сте жена в света на актьорството?

- За съжаление. Така е в цял свят. Трябва непрекъснато да се бориш, да отстояваш правото си, да се доказваш повече и повече.


Как бихте описали живота на жените в Турция?

- Уморителен и изтощителен.  Съдят за теб по нечий морал, маниери, разбиране, подсъзнание, модели. Всяка минута се опитваш да обясниш на хората, че това е твоят живот и решенията, които взимаш, са приемливи за теб.


От какво се страхувате?

- Боя се да не се отдалеча от реалността. За съжаление през кариерата си станах свидетел на неискреност и несправедливост.


Какво се случи?

- Когато установих, че почти всички се опитват да изтъкнат, за да направят впечатление, се разочаровах. Вярвам, че отборната игра може да извиси човек до по-високо ниво.


Получихте наградата Златна пеперуда за Най-добра драматична актриса във Вятърничав. Как се почувствахте?

- Беше много мотивиращо, благодарна съм на всички. Успехът никога не е едностранчив. Почитателите ми имат ценно място за този успех. Чувството е невероятно, когато знаеш, че имаш толкова силна поддръжка.


Само регистрирани потребители могат да пишат коментари.