I част

II част

Ако можехте отново да изберете професия, щяхте ли да станете продуцент?

- Много харесвам работата си, въпреки че е свързана с доста трудности, стрес и напрежение. Имам мечти и проекти, които обичам да реализирам с приятелите си. Вашето присъствие тук също е свързано с нещата, които съм направил. За щастие съм продуцент, който създава хубави сериали с добри хора.

Според вас красотата или опитът са от значение?

- Дори и да искате не можете да съхраните красотата. Времето е безпощадно. Тази професия не може да се практикува от личности, които нямат талант, а притежават само красота. На първо място е талантът, а след това външният вид.

Телевизията не се прави за критици, а за зрители. До каква степен те влияят на решения ви?

- Съгласен съм. Телевизията е за развлечение, забавление. Да работиш за телевизията е като да пишеш върху вода. С други думи гледате вечер сериала, забавлявате се, но след седмица вече сте го забравили. За разлика от киното, което е трайно изкуство. Телевизионните поредици обаче носят важни послания, които заслужават голямо внимание и уважение.

Кой е филмът, направил ви най-силно впечатление?

- Преди всичко ми допадат американските филми, в които се разказва за италианците. Сещам се за „Имало едно време в Америка“, „Кръстникът“, ленти, които разказват за италианската мафия. Интересувам се от подобни филми и знам почти всичко за тях. Италиански филми обаче не се излъчват по турската телевизия. Обикновено ги гледам в Нетфликс. Последната италианска поредица, които гледах, е „Процесът“. Много ми хареса. Намирам, че сценарият, режисурата и актьорската игра са отлични.

Каква е тайната на успеха ви?

- Тайната е, че обичам работата си, посветен съм на нея и се отнасям сериозно към проектите си. Не се уповавам на това, което вече съм постигнал, винаги се стремя към по-добри резултати. Занимавам се с кино и телевизия от 40 години и до момента съм направил 72 сериала. Това са повече от 2000 епизода, които съм ръководил от началото до края и винаги съм се справял все по-добре. Обичам да работя с качествени режисьори, сценаристи, актьори. Моята цел е да се усъвършенствам. Това ме прави щастлив. Понякога имам неуспехи, но най-важното е, че си взимам поука. Уча се от грешките си.

Има ли хора, които ви помогнаха по пътя към успеха?

- Разбира се, че има. Дължа много на сценаристите и режисьорите, които с труда си допринесоха за развитието на Gold film. Екипът ми е продуктивен,  деен и трудолюбив. Също така хората, с които си сътруднича, имат огромен принос, за да бъдат реализирани проектите. Такъв е Фарук Тебер, режисьор, към когото съм силно привързан и когото високо ценя. Той има голям принос за успеха на Gold film. Нашата дейност е отборна и можем да се справим, само когато всички работят заедно. Моята задача е да ги координирам, да назначавам на нужните позиции правилните хора, след което да очаквам от тях подобаващи резултати. Обръщам голямо внимание на хората, с които се свързвам. Фарук Тебер например е режисьор на едни от най-сполучливите ми сериали - „Hanımın Çiftliği“, „Ифет“, „Дила“, „Kardeş Çocukları“. Той е сред най-добрите в Турция. Негови проекти са „Hanımın Çiftliği“, „Bir Zamanlar Çukurova“, „Hatırla Sevgili“, „Ифет“, „Да върнеш времето назад“. Всичките поредици, които сме правили заедно са отлични.  

Как се чувствате? Повече мениджър или творец сте?

- Върша съвестно работата си. Аз съм честен човек. Емпатията е много важна за мен и, когато взимам решения, се съобразявам с хората, с които съм свързан професионално. Не преследвам единствено собствената си изгода и успех. Екипът, колегите, приятелите, всички трябва да бъдат щастливи и спокойни от съвместната ни дейност. Моят девиз е „всички ние“, а не аз.

Бихте ли направили филм без възнаграждение?

- Не съм егоист. Продукциите, които създавам, не ги правя за собствено удовлетворение. Нужно е да се харесат на зрителите. Мисля, че те са полезни за публиката, защото чрез тях даваме важни послания. Даваме надежда. В този смисъл бих работил без пари. За мен е важно да достигна до хората, да ги подкрепя, да озаря пътя им. Парите не са всичко в живота.

Кой беше вашият велик учител?

- Асистирал съм на много турски режисьори. Но онзи, който ме впечатли най-силно и считам за свой учител и човек, в когото виждах модел за подражание, е само един – Шериф Гьорен. Неговият възглед за киното е специален. В най-лошия период, през който премина турското кино, той успя да свърши забележителна работа. Спечели награда на филмовия фестивал в Кан. За първи път турски филм спечели награда в чужбина. Той е изключителен човек и велик режисьор. За мен Шериф е учител както в професионален план, така и в живота. Чувствам го като по-голям брат. Той ме запозна с киното и ме насърчаваше през цялото време. Направи от мен режисьор на 27 години. Даде ми шанса да заснема филм и да се изявя с едни от най-добрите актьори в Турция.

Коя сцена от филм ви е впечатлила най-силно?

- Харесва ми ролята на полковник Слейд, изиграна от Ал Пачино в „Усещане за жена“. Той беше сляп и ме впечатли сцената, в който танцува танго с Дона. Сляп мъж, който танцува толкова съвършено и величествено. Беше прекрасно. Според мен Ал Пачино е номер едно, също и Робърт де Ниро. Ако можех, щях да ги помоля да работим заедно.

Какво бихте казали на най-големия ви враг?

- Нищо, дори не искам да го поглеждам в лицето. Но не бих искал никога и да му се случи нещо лошо.