Заменяте политическа за актьорска кариера. Как се случи това?

- Един ден с моя близка приятелка отидохме на обяд в рибен ресторант. Там заедно бяха покойната сценаристка Мерал Окай, режисьорката Нермин Ероолу и актьорът Мехмет Гюнсюр. Нермин Ероолу дойде на нашата маса, представи се и ми даде визитка с молба да й позвъня. Покани ме на прослушване.

Очаквахте ли че ще ви забележат по този начин? Някога мечтали ли сте да бъдете актриса?

- Не, разбира се. Веднъж получих роля в училищния театър, но дори не ми е хрумвало да се запиша в някоя кастинг агенция. Никога не съм мечтала за това.

Защо не започнахте работа по специалността си?

- Обмислях кариерата на дипломат, но не исках да остана в чужбина, защото много обичам страната си. Живях в Америка и Италия, но не се чувствах комфортно. Хората са с различен манталитет. Ако в Турция изпаднеш в беда, познати и непознати ще ти се притекат на помощ, ще се поинтересуват как се чувстваш. В чужбина рядко можеш да срещнеш подобно отношение… Освен това за да изпълнявам нечии заповеди, имам нужда да изпитвам възхищение към този човек. Само по този начин мога да продължа работата си и да бъда полезна.

Ако сега ви срещне 15-годишната Мелике, какво щеше да каже тя? Не жадуваше ли тя за голямата политика?

- Винаги съм искала да имам професия, която ще ме вълнува. Преди да се захвана с политика бях доста нетърпелива. Оттогава съзрях и разбрах, че тя не е толкова лесна професия, колкото си мислех. За да успее човек, той трябва да е здраво стъпил на земята, да е изключително спокоен и да отстоява мнението си. С времето установих, че политиката не е за мен. Обичам футбола, гледам го с интерес, но ако ме изпратят на терена, дори и да знам правилата, не ще мога да играя. Същото е и с политиката. Когато бях на 15, всичко ми се струваше много лесно, но осъзнаването дойде на доста по-късен етап.

Коя беше най-голямата радост за вас като дъщеря на политик?

- Разбира се, бях много горда. Но с времето все по-малко виждах татко. Всъщност, виждах го всеки ден, но почти не комуникирахме. Бяхме само аз и майка ми. Знаех, че ако ми отделя повече време, ще изостане с работата си. Гордеех се с него, радвах се на успехите му и се отнасях с търпение. Това е в основни линии.

В социалните мрежи се пише, че сте в телевизията само заради красотата си…

- Предложения се правят на тези, които са успешни. Работя усилено и затова получавам роли. Според вкуса си всеки може да нарече стотици жени красиви. За мен само Хюлия Авшар е хубава жена.

Много приличате на известната актриса Тюркан Шорай. Познавате ли се?

- Не, за съжаление. Тя е невероятна жена – целенасочена, трудолюбива. Има много красиви жени, но все още никоя не е успяла да я надмине. Надявам се поне малко да приличам на нея по характер (смее се).

Чисто физически кои от световноизвестните актьори харесвате?

- Ален Делон, Бен Афлек, но най-много Том Круз (смее се). Той се превърна в моята първа любов, когато го видях по телевизията на 7 години.

Как бихте описали себе си?

- Не съм особено социална личност. Аз съм интроверт, харесва ми да стоя вкъщи. Обичам да пиша есета и разкази.

А какво мислят за вас хората, които не ви познават?

- Понякога ме наричат арогантна, друг път импулсивна, но това е така, защото реагирам твърде бурно при стрес. Когато се запознавам с нови хора, се опитвам да не бъда емоционална или високомерна. Ако се отнасят дружелюбно и търпеливо към мен, се чувствам страхотно.