Федерика Джентиле: Никога не съм виждала такава любов към друга популярна личност тук в Италия.

- Както винаги казвам, много съм благодарен за това.

Федерика Джентиле: Според мен причината е свързана с твоето усещане. Защото се възприемаш като италианец?

- Учих в италианска гимназия, научих езика, когато бях дете. Да кажем, че нашата връзка започна оттогава. В турските сериали, в които играх, снимахме сцени, в които говорех на италиански. Заради тях италианските ми фенове ме обикнаха още повече. И така постепенно установихме връзка.

Федерика Джентиле: Истанбул е красив град и кръстопът на различни култури. Ако щеш, той е мост между Изтока и Запада… един прекрасен град. Защо измежду всички гимназии избра точно италианската?

- Истанбул е един град-мост. Босфора свързва Азия и Европа. В този прекрасен град опознах както Изтока, така и Запада. Винаги съм мечтал да бъда гражданин на света. От основното училище вече знаех английски и исках да науча нов език. Майка ми държеше да знам и други езици. Това е култура, която е наследство от Османската империя. В Истанбул имаме много езикови училища, предимно френски и немски, италианските са по-малко. Откакто постъпих в лицея, изпитвам голямо уважение към италианците. В Турция езиковите гимназии са смятани за елитни и учениците, които се обучават там, произлизат от по-заможни семейства. По онова време това беше отличен избор.

Федерика Джентиле: За първи път играеш в сериал, в който говориш изцяло на италиански, нали?

- Да. Това беше предизвикателство и повратен момент за мен. Скоро ще започнем снимките на Сандокан и там ще говоря на английски. Ще бъде година, изпълнена с предизвикателства. Пристигнах миналия януари и мисля, че оттогава доста съм подобрил езика си.
Федерика Джентиле: Много! Потвърждавам го. За първи път те срещам, но по-рано съм те чувала как говориш. Трябва да кажа, че днес си перфектен.

Федерика Джентиле: Нашите слушатели са любопитни да разберат дали има разлики в методите на работа между Италия и Турция?

- Да, има. В Турция започваме рано и приключваме късно. Спим много малко. Работим шест дни в седмицата, включително събота и неделя. Тук „правата на човека“ са по-добре защитени. Снимаме от 7:00 до 18:00 часа. Да кажем, че има повече правила. Въпреки това заради начина на работа в Турция, секторът изключително се разви. Негативите доведоха до положителен резултат. В Турция в рамките на една седмица приключваме епизод от 150 минути и когато се продаде в чужбина, се разделя на 3 епизода. Тук за период от 5-6 месеца се снимат 12 епизода и се излъчват по-късно. Има разлики, но в крайна сметка всичко е същото.

Федерика Джентиле: Кой е най-красивият спомен, който имаш, откакто си в Италия?

- Когато започнахме сериала, снимахме две седмици в Рим, след което заминахме за Палермо. И това пътуване беше като „ваканция“, където целият екип и актьори бяха заедно. Сякаш отново се върнахме в детството, в гимназията. Там се зароди нашето приятелство и създадохме хармония помежду си. Забавлявахме се, всеки ден и вечер излизахме заедно. Така се зароди нашата връзка. Според мен това е изключително важно. По този начин стартираха снимките на сериала и всички сцени се получиха отлично. Вярвам, че пътуването до Палермо ни помогна много. Времето беше перфектно, дори се изкъпах. Така че най-красивият ми спомен е от Палермо.

Федерика Джентиле: Доколко Италия е част от теб?

- Вече се чувствам като италианец. Тук имам близки, фокусиран съм върху работата си. Ако си доволен от това, което правиш, имаш приятели и се чувстваш комфортно, ставаш един от тях. Вече се чувствам по този начин. В дългосрочен план не знам. Животът е пълен с изненади и никога не знаеш какво ще се случи в бъдеще.

Федерика Джентиле: Бъдещ проект? Къде се виждаш след десет години?

- О, не. Десет години е твърде дълъг период.

Федерика Джентиле: Нека да са пет години!

- Не мисля, че Сандокан ще има пет сезона. Надявам се, че „Viola come il mare“ ще бъде поне 3-4 сезона. Затова не знам и не мисля по въпроса, а се опитвам да живея добре.