Любовта на Гюлчин Хатъхан към актьорството се заражда на 10-годишна възраст, когато учителят по литература завежда класа на пиеса, наречена „Носорог“. Тогава за първи път тя среща магическия свят на театъра и взима решение, което формира по-нататъшния й живот. Актрисата израства в квартал Бакъркьой и споделя, че с носталгия си спомня за отдавна отминалите дни.
„Когато се сетя за детството си, усещам какви ли не миризми. Такива на пресен хляб от фурната, кори от мандарини върху готварската печка на баба ми, аромата на стари книги, взети от библиотеката или закупени от антикварни магазини, миризмата на електронните устройства, донесени от родителите ми от Германия, каквито по онова време никой нямаше... После чувам гласовете на приятелите ми, с които играем в квартала. Звукът на вълните. Музиката по време на сватби. Сега съм толкова далеч от всичко това. Сякаш това дете не съм била аз“, разказва актрисата.
След като завършва училище, Хатъхан се обучава в Арт Център „Мюждат Гезен“ и прави първите си стъпки на малък екран. През март 1999 г. тя заминава за Ню Йорк, където живее и работи следващите 10 години. Там Гюлчин се присъединява към турска театрална трупа и след като играе в няколко постановки, взима решение да постави турска пиеса на английски език. По време на престоя си зад океана режисира 3 късометражни филма, поставя 12 театрални пиеси, снима 3 музикални видеоклипа, 6 реклами и води програма за турската кухня по американски канал. Тя става известна с това, че поставя първия турски мюзикъл на Бродуей като режисьор и копродуцент.
Въпреки професионалните успехи, които бележи зад граница, Хатъхан осъзнава, че иска отново да застане пред камера. Затова веднъж, докато е на почивка в Турция и й предлагат работа като актриса, тя приема незабавно.
„Нямах намерение да оставам толкова дълго в Америка. Решението ми да замина беше в резултат на лична травма. Щом пристигнах, първо усъвършенствах езика, защото установих, че има голяма разлика между преводите на хартия, които правех у дома и овладяването на живия език. После се съсредоточих върху професионалното си развитие. Няма да лъжа, че там животът ми беше цветна градина, но къде ли изобщо е такъв. Година по-късно брат ми се присъедини към мен. Заедно работихме и израснахме. Там осъзнах, че съм доста адаптивна личност. Ако ме спуснете с парашут в някое африканско село, ще се приспособя само след седмица“, споделя Хатъхан.
След завръщането си в Турция Гюлчин възобновява актьорската си кариера, режисира пиеси в Общински театър Бакъркьой и отваря студио, където подготвя презентации на млади колеги, току-що, завършили консерваторията.
Докато живее в Америка, Хатъхан натрупва наднормено тегло и когато достига 120 кг., осъзнава, че трябва да води по-здравословен начин на живот. През 2015 г. тя се подлага на операция и успява да свали 60 килограма за осем месеца.
„Преди време един продуцент, който ме помнеше от „слабите“ ми години, не ми даде ролята, която бяхме договорили, въпреки че героинята можеше да бъде с наднормено тегло. Била съм свидетел на сериозни притеснения и отправени критики към редица млади актьори, свързани с теглото им. На мен лично не само колеги, но и близки са ми обръщали внимание. Затова си мисля, че начина, по който изглеждаш, прави впечатление и този проблем не стои единствено пред тези, които ги показват на екран. Това е недостатък на цялото ни общество. Разбира се, прекрасно би било да задържите теглото, с което се чувствате здрави, но това е животът: остаряваме, ограничаваме движението по различни причини, имаме здравословни проблеми или ядем без причина. Преди време бях много обидена на мои дългогодишни приятели, които ме критикуваха за теглото ми.
Наскоро четох обвиненията на Хазал Кая, че продуцентите не дават главни роли на пълни актриси. Слава богу, аз съм достатъчно възрастна и нямам нейните притеснения като актриса, защото днес никой няма да ми даде главната роля на млада и красива героиня. Не знам обаче, ако бях 20 години по-млада, дали нямаше да имам същите притеснения като Хазал. Най-вероятно щях. Въпреки това слабите и красиви актьори имат повече възможности за реализация. По цял свят обаче е по-важно не как изглеждаш, а как играеш. Да си красив безспорно е предимство, но ако имаш ограничени умения и не се усъвършенстваш, не мисля, че ще е възможно да развиеш кариерата си. Не трябва да се уповаваш на случайния успех на една-две поредици“.
Актрисата не знае какво я очаква в бъдеще. Не изключва възможността да работи отново в Америка, тъй като се чувства щастлива единствено там, където може да упражнява професията си.
Романтични взаимоотношения
- Гюлчин споделя, че преди години е била на път да се омъжи, но годеникът й умира в катастрофа: „Честно казано, никога повече не съм помисляла за брак. И причината не е, че не съм искала да се влюбя, да обичам отново. Просто нямам късмет в това отношение“.
Любопитно
- Висока е 170 см.
- Описва себе си като любопитна, съпричастна, усмихната, дисциплинирана жена. Тя е личност, която гледа с позитивизъм, независимо от ситуацията, в която се намира. Не обича конфликтите и конфронтациите. Старае се да избягва хората, които непрекъснато се оплакват или са хронично нещастни.
- Интересува се от световната история, археологията, космоса, генетиката, роботиката. „Като дете вярвах, че ще се занимавам с нещо, свързано с космоса. Смятах, че се стана космически учен или генен инженер. Интересува ме технологично развитие и чета много по въпроса. Също така ме вълнуват изследванията на човешкото пространство и изкуствения интелект“.
- Споделя, че не може да устои на сладки десерти: „Заради тях често напълнявам и след това се опитвам да отслабна. Ще ми се да бях от хората, които не обичат сладкото и не надават на тегло, колкото и да ядат“.
- Има фобия от земетресения.
- Фотографията е нейно хоби, но най-много обича да снима актьори. Прави и видеоклипове за прослушвания.
- През свободното си време гледа както турски, така и чуждестранни сериали. Харесва документалните филми, а любимият й жанр е научната фантастика.
- Обича да се среща с близките си и да излиза с приятели.
- Отглежда 4 котки.
